Meeting Halfway has now a new language: you’ll be able to read our articles also in Bulgarian! If you want to read the original article, here is the link: http://meetinghalfway.eu/2020/09/la-revanche-de-la-brocante-et-du-moche/
Глобализация на модата или международна възможност за нейното преосмисляне, следвайки екологичен и социален вкус?
By Giulia Barjona / 2.10.2020
Глобализацията е достигнала до всички сфери на индустрията, включително големите и малки модни къщи. Понякога може да бъде трудно да се избегне тази тенденция, която се превръща в невъзможна за заобикаляне. В други случаи модата позволява на определени социални категории да се еманципират.
Идеята за „глобализация на света“ вече е била родена, когато Марко Поло посетил Китай, когато капитан Кук открива островите Кук (Cook Islands) и когато ориенталските производители завладяват Европа. Особеното желание да се „уестърнизира“ (позападни) целия свят е копнеж, който никога не е напускал европейците, още повече и като са притежавали нужното, за да го постигнат.
В продължение на векове идеалите, залегнали в съзнанието на хората, се променят, но желанието за изграждане на „световна общност“ продължава да живее като синоним на властта мечта. Освен това познаването и смесването на различни култури винаги е било символ на откритост, склонност към познание и цивилизация, социална група или дори човешка категория. По-точно, прокарването на модата като начин за влияние върху други традиции създава възможност за промяна в цялото общество. През 18 век, например, модата на кралските дворове е преосмислена с цел да включва нови цветове и изображения от китайски произход в европейската традиция. В този конкретен случай всички тъкани, бижута и др … стават свидетели на внезапен обрат, като адаптират различните нюанси на синьото и черните линии към белите повърхности. По същия начин откриваме този феномен в съвремието, като създаваме визуално привлекателно попури, като по улиците на Токио. Столицата на Япония предлага възможност да забележите млади хора, облечени в забавни костюми, които съчетават иновативни модни тенденции с традицията на техните предци.
Обаче, от 70-те години нататък, глобализацията се превърна в основната цел на всички индустрии, а понякога и на хората. От една страна, различните области настояваха за по-бързо производство на стоки. От друга страна, хората изпитваха, и все още го правят днес, страха от изоставане. По тази причина модата имаше възможността да се превърне в символ на присъствие в света; „модерен“ човек е човек с възможност да спечели своето място в живота и на работното място. Следователно да бъдеш на мода се превръща в необходимост, когато е и това да бъдеш признат за гражданин на света. Нещо повече, този недостиг във въображението се подчертава от големите модни къщи с задействането на търговски план на глобално ниво, продаващ стандартни дрехи по целия свят. Усещането за комфорт сред купувачите увеличи популярността на индустрията, която винаги е готова да подхване определени новости. Те са направени да бъдат достъпни за всички култури и социални класи, разпръснати по Земята.
Тези маркетингови техники обаче не са непременно оценени от повечето млади хора. Новото поколение предпочита да се отдалечи от официалната мода и да измисли собствен стил. Уважението, което се отдава на предложенията на големите модни къщи, понякога се игнорира или отрича. Младите хора често правят това пренасочване на стари дрехи (тенденция, породена от ровене из гардероба на баба) или щателно търсене в магазин за стари стоки, където на стари дрехи може да се даде нова искра живот. Съживяването на търговията с текстил втора ръка подчертава необходимостта да се даде нов начин на употреба на обект, разглеждан като „безнадежден“. Тази работа по идентифициране на момче или момиче с фалшив предмет, пръстен или „грозен“ детайл се превръща в символ на волята да бъде признат за личност, способна и достойна за съществуване. Съвременните млади хора търсят в минало с цел да се себеразпознаят, както и да бъдат уважавани и чути от възрастните.
В заключение, модата винаги е доминирала във важна част от индустрията и обществото, но не винаги е била оценявана.
И така, каква е границата между модата като възможност за самоутвърждаване и модата като отрицание на личната идентичност?
